Автор: Таня Николова
Измина месец от тогава,
а любовта е все такава -
гореща, силна, непоколебима!
Ръцете ни са все една в друга!
Очите ни в една посока гледат!
Сърцата ни в едно туптят,
душите в едно са слети!
И неусетно времето лети...
Измина месец от тогава,
от приказния сватбен ден,
от "ДА"-то, казано от теб и мен!!!
Разлистваме албум със снимки
и гледаме с лица щастливи!!!
И пак си мисля, че било е сън!...
Измина месец от тогава!!!
От тази дата, 17.09.2006г.,
която семейство ни направи
и пред закона, и Бог!!!
И пак сме заедно щастливи!
И пак като преди,
аз искам в твоите прегръдки да заспивам
и първо твоите очи да виждам сутрин!
И пак,
с моята целувка и усмивка
започва твоят ден!
И пак очакваме здрача вечерен,
за да се сгушим един до друг отново,
след поредния работен ден!!!
Измина месец от тогава,
от Приказката наша - сън...
И аз не искам този сън да свършва,
аз искам само твойто рамо...
и някой ден едно гласче да каже:
"Тате, мамо..."
София
17.10.2006г.