Датата беше 21.04.07г., часът 9 сутринта. Аз вече съм почти готова, последни приготовления. Чакам бъдещия си съпруг, затворена в спалнята на родителите ми. Чувам викове. Тук са! Още на външната врата, едната ми сестра издърпва пачката от ръцете на младоженеца. Голям смях. Накрая се докопва до мен. Влиза, търси обувката, намира я с малко помощ. Време е да тръгваме за ритуалната зала. Поканиха ни да влезем и да изчакаме да свърши предишната сватба. Докато се качвах по стълбите си настъпих роклята, която е от две части и долната половина ми се смъкна. Щях да умра от срам, добре че бяхме само ние и кумовете. Там, докато ни четяха словото, на мен не ми се плачеше, а точно обратното - беше ми забавно. Когато трябваше да кажем „Да", той се почеса, завъртя се, а приятелите му викат: "Хубаво си помисли". Дойде момента за халките, младоженецът се опитва да ми сложи моята на пръста, но тя нещо се запъна. Притеснихме се, но той успя да се измъкне от положението, като каза: „Не ще да влиза." И цялата зала умря от смях. Вече бяхме женени. Време беше и за църквата. Малко скучно, но дойде време за веселата част - ресторанта. Там ни посрещнаха, свекървата ни захрани с питата, всичко както си му е редът. По предварителна уговорка, моя мъж ми беше заявил, че няма да я има онази част с жартиера. Обаче, аз за всеки случай се бях подготвила. И когато беше най-весело, той не отказа. Смешното беше, че жартиера си го сложих малко над коляното, понеже по-нагоре се разкопчаваше. И той се пъхна под роклята, започна да го търси с уста, ръцете нали са вързани, и аз усещам, че той се обърка и ще ми свали чорапа. А и доста се забави под полата ми. По едно време излезе и успях да му подшушна къде греши. Справи се чудесно, без гостите да разберат какво е станало. Голям смях падна и когато съпругът ми взе балоните и започна да „гълта" хелий. Целият ресторант се заливаше от смях. Имаше още игра с балони, пукаш балона и четеш вътре какво е написано. Аз „обещах" да не мия чиниите, да се напивам всяка вечер, а той да пере дрехите (само че като го четеше се обърка и вместо да каже „Обещавам да ти пера дрехите", прочете „Обещавам да ви пера дрехите"), да ми купи кола и да ме обича цял живот. Когато дойде време да разрежем тортата, аз специално бях го предупредила, че не искам да се мажем, виждала съм по други сватби какво става. Но като дойде момента, някак си от само себе си, се получи, но не прекалено. Той ме мацна с едно парче, после и аз него, след това целувката... И така весело приключи нашия голям ден. Бяхме доволни, щастливи и.. малко изморени,но продължихме празненството в домашна обстановка.