Защо настъпват брачните кризи?
Днешният
човек встъпва в брак с убеждението, че го прави от любов и очаква животът му да
бъде по-добър и по-щастлив.
Жените
обикновено желаят да имат съпруг, който:
- да ги обича най-много;
- да ги уважава;
- да ги цени;
- да бъде до тях в трудни моменти;
- да ги подкрепя и да ги утешава.
Мъжете казват,
че желаят да имат жена, която:
- да бди над техните потребности;
- да обича силата и тялото им;
- да ги смята изпълнени с мъдрост.
Обикновено, ако
бракът се консумира в неговата цялост (съпрузите споделят общ бит, интимност и
грижи за домакинството), вероятността да се съхрани идеята за по-добър живот
след брака се реализира за по-дълъг период от време. Ако обаче очакванията не
бъдат задоволени, това лъсва още в първите месеци на съвместния живот и
брачната двойка се стреми да се адаптира като всеки започва да прави жертви и
компромиси. Към края на първата година различията между партньорите вече са
ясно декларирани, всеки си е дал сметка колко „своя" територия може да отстъпи
и дали това е приемливо за неговото его. Хора, които имат високо самочувствие и
големи очаквания от партньора, обикновено се разочароват по-често и падат в
клопката на кризата на първата година. Тази криза се нарича още „кризата на
несбъднатите очаквания".
Ако
в семейството се появи дете - това насочва грижите и енергията към новия член
на семейството. Мъжът и жената се чувстват удовлетворени от чувството за
изпълнен дълг. Семейството се пренарежда в услуга на новата семейна структура,
а ролите на двамата съпрузи вече са ясно диференцирани. Ако обаче тези роли не
удовлетворяват надеждите и вижданията за семейно щастие - ето ви във
водовъртежа на втората брачна криза - кризата на третата година. Детето е
погълнало вниманието и любовта на жената-майка, сексуалният живот е загубил
първоначалната си атрактивност, всекидневието не носи разнообразие, възможно е
да се търсят еротични стимули и интимност извън брака. Изследванията показват,
че 25% от брачните партньори фантазират
за извънбрачни интимни връзки още през
първите 18 месеца от съвместния живот. Изневярата е най-честата причини за
раздели и разводи през този ранен етап от брачната връзка.
Третата
голяма криза е периодът, когато първото дете в семейството навлезе в пубертета.
В зависимост от това, кога се е появило то - това може да бъде след 7, 10 или
15 години след началото на брака. Тогава двамата съпрузи вече са реализирали
професионалните си намерения или са в
разгара на правене на кариера. Грижата за децата не отнема толкова много време
и отговорности, а личната свобода става по-устойчива и всеки смята „че има
право на личен живот", т.е. на „малки тайни", които могат да прераснат в извънбрачни връзки.
И
следващата клопка е т.н „криза на празното гнездо" - когато съпрузите останат
сами, без ангажименти към децата, когато професионалният път е към края си,
общите интереси са силно редуцирани, жизнените цели се преосмислят и човек
прави равносметка на живота, който си отива.
Социолозите,
изучаващи брачните отношение доказват, че разводът най-често се случва на
двойки, които имат:
- Малко пред брачно познанство;
- Единият от партньорите е уличен в изневяра;
Двамата
партньори са от различни социални кръгове, т.е. не са от една черга и
следователно не споделят общи ценности за брака и семейството. Те имат различни
очаквания и нагласи към брачните роли, възпитани са в различни стилове на съпружество.