Църковен брак - информация
Изискването за църковен брак не се прилагало в славянските държави през първите векове след официалното приемане на християнството, таи като броят на свещениците бил недостатъчен, а се запазило и население, което не било покръстено. Така, старите начини за отпразнуване на сватбите се запазили. Бракът, извършван според обичайното право – публична сватба със семейно одобрение – се смятал от народа за законен. Единствено тайните брачни съюзи и тези, които били сключени по личен избор, се смятали за невалидни.
Църковният брачен ритуал имал две разновидности – обручение (църковен годеж) и сватба (венчание). И двете били публични церемонии, извършвани единствено в църква.
Годежната и сватбената церемония съдържали много от елементите, които характеризират и днес традиционните православни брачни обреди. Изричат се благословии за здравето на двамата, пожелания за раждането на деца и възхвала на Бога, Исус Христо и Богородица, заради тяхната закрила и подкрепа. Едно от предвижданите четива от Битие припомня сътворението на Адам и Ева, а друго, от първото послание на апостол Павел до коринтяните, тълкува задълженията на съпруга и съпругата един към друг. Текстът от евангелието на Йоан разказва за чудото, извършено от Исус в Кана – църковната обосновка на брачната институция.
Обручението е символ на взаимното съгласие и хармония в отношенията между младоженците. Църковният годеж се извършва в придвора на храма, където след молитва, свещеникът поставя венчалните пръстени на младоженците, а кръстницата ги разменя. Размяната на пръстените показва искрени мисли и чувства.
Следва тържествен вход в централната част на храма, където се извършва венчанието. Поставят се корони на главите на булката и младоженеца. Именно това коронясване се превръща в отличителна черта на сватбената церемония, известна като венчание (увенчаване). Има няколко обяснения на този обичай. Съвременното православно учение представя короните като символ на честта, уподобявайки младоженеца и булката на цар и царица. По-религиозно обяснение, отбелязва техния статус като членове на царското семейство в небесното царство. Според св. Йоан Златоуст брачните корони са символ на победата над плътта. Брачните корони представлявали и християнски вариант на езическите венци от цветя, символизиращи честта на брачната двойка и магията за предизвикване на плодородие. Символното значение на короните е, че младоженците са абсолютни господари да управляват собствения си живот.
След коронясването, младоженците обикалят три пъти маса, на която са поставени Евангелието, една чаша и една свещ. Трите обиколки представят тайнството на Света Троица, а кръгът е символ на вечността.
Церемонията свършва с приемане на хляб и отпиване на вино от обща чаша като образ на Светото причастие. Свещеникът благославя обща чаша с вино и дава на младоженците да отпият, за да знаят че както виното има еднакъв вкус и за двамата, така и радостите и скърбите в живота трябва да се споделят взаимно.
Църковната венчавка може да се състои, ако младоженците са кръстени – условие, задължително и за кумовете. За ритуала близките занасят в църквата хляб, вино, сладки, които се раздават на присъстващите за здраве и дълъг семеен живот. На излизане от църквата над младоженците се хвърлят жито, дребни пари, бонбони и цветя.