Български същински сватбени обичаи и обреди - Част 2.
Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздяла в двата дома. Момината и момковата вечер стават най-често в деня преди сватбата (събота) и продължава до късно през нощта, до зори.
Началото на раздялата на много места е свързана с поредица от гостувания на близки и роднини у момата с поклон (подарък), а също и с желанието да споделят мъката й от предстоящото събитие, да я успокоят. На много места в тази вечер се разглежда чеиза на булката. За разлика - на момковата вечер цари изключително приповдигнато настроение.
Животът на всяко момиче, докато е живеело при родителите си, се е състоял основно в приготвянето на сватбената й рокля и на чеиза – дрехите за мъжа и децата. Всички жени в семейството са се включвали в този процес. Момичетата първо се учат да плетат, после да предат и накрая да тъкат. Семейството на мъжа има грижата да осигури накитите на булката. При годежа свекърът подарява на момата пафти и гривна от сребро или злато – до този момент тя е можела да носи само мънистени украшения, не и метални. Тяхното разположение по тялото също не е случайно: паричките или скъпоценните камъни, които падат на челото от забрадката, пазят ума, пендарите на гърдите – съхраняват млякото на бъдещата майка, а пафтите и коланът – детеродните й органи. Всички звънтящи украси – треперушки, висулки, парички, се считат, че гонят лошите сили.
Важен момент е плетенето на невестата, което се извършва от моми винаги в бащиния й дом и символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни. За тях свободната коса е била символ на свободен човек. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката.
На сплитането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да се вземе невестата от дома й. То символизира края на ергенството. Под брадата на младоженеца държат бяла кърпа (подарена на момъка от годеницата му), за да съберат всички косми и да се опазят от магия. По време на бръсненето музиката свири, тъпаните бият до скъсване, което е знак, че сватбарите са вече готови за тръгване.
В неделя сутринта, докато в дома на момъка се събират сватовете, момъкът се приготвя. Той облича нови дрехи или великденската си премяна. За отличителен белег се използват различни предмети, между които най-често белия пешкир (кърпа), подарен на младоженеца от годеницата му още на годежа. Премята се на дясното му рамо или на врата.
Бялото и червеното са основните цветове в сватбеното облекло: бялото е символ на женското начало, на чистотата и девствеността, а червеното на мъжкото начало, на огъня и плодородието. По-късно се появява и черното или тъмнокафявото като основен цвят на сукмана, елека. Черното едва през XVIII век става символ на траура – преди това белият цвят е изразявал скръбта.
Кумът се взема преди сватовете да са тръгнали за невестата. Държи се сватовете да минат за невестата по път, по който няма да се върнат, защото вярват, че в противен случай невестата ще овдовее и ще се върне при родителите си. У момини, сватбарите намират дворната врата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп. Някъде своеобразно изпитание за силата, сръчността и умението на сватовете се явява превземането на моминото знаме със сила. При пристигането на сватовете невестата, скрита у дома, се стреми да види първа момъка през определен предмет. Тя го поглежда през сито, “за да бъде сит от нея”. В следващия момент невестата излиза да посрещне сватбата. Тя е облечена във всекидневните си дрехи и наред с целуването на ръка, извършва и други действия като: ръсене с вода и посипване с жито. Следва пребулване на булката. По това време старите сватове сядат на приготвената от момини трапеза, а момите и ергените играят хоро.
Настъпването е резултат на надпреварата между младоженците – който от двамата пръв успее да настъпи другия, ще се чува неговата воля.
На горе
Покажи
