Български същински сватбени обичаи и обреди. Част 1.
Сватбата винаги е в празничен, обикновено в неделен ден. Двете семейства се приготвят за него, заедно или по отделно са ходят на пазар, калесали са гости. Момковият баща е калесал кума.
В събота преди сватбата и в самия ден на сватбата се приготвя основния сватбен реквизит: сватбените хлябове, сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци.
Комплексът от обреди по приготвянето на сватбените хлябове има различни названия – засевки, засевка, засев и др. Обредните хлябове се правят както в дома на годеника, така и в дома на годеницата и започват няколко дни преди неделята, определена за вземане на невестата. Освен за храна, сватбените хлябове, служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката (символи на сключването на брачен съюз). Месачката трябва да бъде дъщеря на живи родители. Засевките започват с песен.
Разнообразието в оформянето на повърхността на хлябовете може да бъде сведено до два главни обредни типа: сладка пита (меденик) и кумови краваи. Сладката пита (меденик, блага пита, шуга и т.н.) е кръгъл хляб със съвсем скромна или изобщо без украса. След опичането й се намазва с мед и в нея се поставя сребърна или стара пара. Разпределя се между участниците в засевките и чрез акта на разчупването се поставя края на старото и началото на новото семейство.
Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата и богата пластична украса (змии, гущери, т.н.). Тези изображения имат за цел да предпазят човека и неговия микрокосмос: дом, земя, вода, които са източници на плодородие и продължаване на рода. Типични изображения са птиците като символ на семейството. На момковия хляб те са насочени навътре, защото момъкът остава в своя дом след сватбата, а на моминият – навън, в знак, че тя напуска своя дом. Кумовите краваи са част от кумовото дръвце.
Сватбеното знаме (байрак, пряпор, уруглица, стяг, т.н.) се приготвя или само в дома на младоженеца, или у младоженеца и у невестата. Знамето е символ на сватбеното шествие, на сватбата в момента на нейното придвижване от дома на младоженеца до дома на невестата и обратното и е обреден вариант на “дървото на живота”.
Знамето е бяло или червено, а понякога и двата цвята. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена само с един удар, за да бъде венчилото едно. Платът на знамето се зашива за пръта с червен конец или “мартеница”. Със същия конец се прикачват и останалите предмети, които служат за украса: цветя и зеленина. На върха на знамето се забожда червена или “позлатена” (варакосана) ябълка (лук, смокиня, дюля, лимон или друг плод). Следва предаването на знамето на девера, който го закачва в дома на младоженеца. Свалянето му е в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.
Правенето на кумовото дръвце е свързано с месенето на кумовите хлябове и се извършва от момите – дружки на невестата. За кумовото дръвце се използва клон от плодно дърво или връх на бор, който има нечетно число (3 или 5) клони. За украсата му се използват цветя, зеленина, ябълка, червен конец, т.н. Украсеното дръвце се поставя върху кумовите краваи и така стои на масата до сватбата. По-късно кумовото дръвце се предава на кума срещу откуп и се оставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца като символ на акта на творение на младото семейство.
Виенето на венци сравнително рано отпада от сватбената обредност. Въвеждането на металните църковни венчила, или корони, в края на 19 век изземват функциите на обредно приготвените венци. Венци се вият както за невестата, така и за младоженците. За основа на венеца се взема лозова, шипкова или трендафилова пръчка, която се увива с цветя, зеленина и разноцветни конци. Актът на поставянето на венците върху главите на младоженците осмисля съдържанието на термина “венчавка”.
Не е прието на сватба да се ходи без покана. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близкия роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъства. Поканата за участие в сватбата се предхожда от калесването на кума. Кум става кръстникът на младоженеца или някой негов наследник или роднина.
За сватба се кани най-често в деня преди вземането на невестата или по-рано. “Калесари” стават деверът, зълвата, младоженецът, ергени или моми от момкова или момина страна. Черпи се с вино като отпиването от него означава приемане на покана.
На горе
Покажи
