Съвременната Българска Сватба - Част 1.
В днешно време годежът не е задължителен за сключването на брак. Това е първото място, където се запознават двете семейства. На годежа, момъкът заедно с родителите си отива да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето с него отиват сестрата, брата, снахата и зетя. Младежът носи букета за избраницата си, за майка й и за другите жени, които живеят е същия дом. Носи се и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита заедно с бутилка с някакво питие. За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточнява датата, ресторантът, музиката, кумовете, шаферките и броят на сватбарите от двете страни. Първия тост е този на бащата на момичето, с който той дава благословията на бъдещите младоженци. След него думата взема бъдещият младоженец като благодари за това, че тя е приела неговото предложение, като благодари и за получената благословия от страна на нейното и на своето семейства. В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близката дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се поканят гостите и пр. Един период от 6 до 12 месеца е чудесен като времетраене на един годеж. През това време бъдещите младоженци освен, че ще могат да си помечтаят как да изглежда техния ден, ще могат да планират по най-рационален начин бюджета си.Роднините и приятелите се канят на сватбата посредством покани, занесени лично или изпратени по пощата. В навечерието на сватбата – две-три вечери преди нея, се правят ергенска и моминска вечер – изпращане от страна на приятелите на младоженеца и приятелите на булката.
Младоженците избират кумовете си, ако нямат родово кумство или кръстник, който е кръстил младоженеца. Когато отиват да го канят, трябва да занесат бутилка с пиене, торта, кутия с бонбони, а за кумата – букет цветя. На сватбата младоженците даряват кумовете си и техните деца. Кумата е тази, която, заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката, ще я забули, ще й помогне да се облече и приготви за сватбения ритуал. Кумата също е и тази, която разбулва булката, която се стреми да удари с воала натрупаните около тях моми и ергени. Когото удари, той пръв ще се ожени. А на излизане от църквата, тя е, която трябва да хвърля върху мнозинството жито и бонбони.
В днешно време приготвянето на булката за венчавка е сведено до съвсем практични неща – няма хвърляне на було, нито обуване на обувки от девера и т.н. Хвърлянето на букета е привнесен през последните години обичай. Булката е облечена и забулена с помощта на кумата и приятелки, които идват да я вземат младоженецът с кума и роднини. Възпроизвеждат се такива обичаи от традиционната сватба като криенето на булката, откупването и извеждането й. Поливането на вода при извеждането на булката от бащиния дом се приема като пожелание за щастие и благополучие в живота на младото семейство.