Какво мислите за съвместния живот без брак?

Брачен договор

Брачен договор

За уреждане на имуществените отношения по време и/или при прекратяването на брака е допустимо да се сключи нотариално заверен граждански договор. Дори и в този случай, договорът може да се оспори предвид отредените от закона задължения на съпруга и съпругата.

В повечето държави брачният договор е регламентиран в Гражданския кодекс и/или Семейния кодекс на съответната държава. Така е в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Италия, Испания, Канада - Квебек, Молдова, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Франция, Таджикистан, Узбекистан, Холандия, Швейцария, Швеция. Различна е правната уредба в САЩ, където е приет Единен федерален закон за брака и развода. Този закон е приложим в 16 щати. Голямо значение има съдебната практика, която също е източник на правото.

Какво представлява брачният договор?

Брачният договор е писмено съглашение между бъдещи и/или настоящи съпрузи. Посредством този договор се уреждат имуществени отношения по време и при прекратяването на брака. Обикновено в договора са посочени имуществото на всеки един от двамата, придобито преди брака, както и техните дългове, и какви ще бъдат имуществените отношение по време на брака. Брачният договор, сключен преди брака, уточнява разделението на имуществото и изплащане на издръжка на съпругата при евентуален развод. Някои законодателства допускат в брачния договор съпрузите да се споразумеят и относно личните си отношения и положението на децата.

От кого се сключва брачния договор?

Брачният договор е двустранен. Страни по брачния договор могат да бъдат встъпващите в брак, понякога и техни законни представители, а също и настоящи съпрузи. В САЩ страни по предварителен договор могат да бъдат не само лица, които възнамеряват да встъпват в брак, но и членове на семействата на съпрузите, когато се уговарят имуществени права като плащането на зестра.

Може ли да се сключи (или промени) брачен договор след сключване на брак?

Съществуват два периода на сключване - преди и след формалното сключване на брака. Във Франция и Полша се допуска брачен договор само преди гражданската регистрация. В Италия сключването е възможно само след брака. В Ирландия брачният договор може да бъде сключен по всяко време - преди сключването на брака - при годеж и през време на брака до прекратяването му.

Договорът може да бъде променен или прекратен след сключване на брак единствено чрез писменото съгласие на двете страни. Такава възможност е предвидена в законодателството на Дания, Швеция, Естония, Русия, Холандия. В други държави, като Белгия, Франция клаузите на брачния договор могат да се променят само по съдебен ред и ако това е в интерес на семейството.

Какво съдържа брачния договор?

Чрез сключването на брачен договор страните могат свободно да уреждат всички имуществени отношения помежду си. Брачният договор може да съдържа и клаузи, регламентиращи лични отношения между съпрузите /Белгия, Великобритания, Испания, Молдова, Русия, Таджикистан, Узбекистан, Франция, Швейцария/ и да урежда издръжката между страните.

В съдържанието на брачния договор не може да се включват клаузи:

• с които се ограничава правоспособността или дееспособността на съпрузите;

• правото на съпрузите да се обърнат към съда за защита на своите права;

• предвиждащи положения, ограничаващи правото на нуждаещия се нетрудоспособен бивш съпруг да получава издръжка;

• с които се поставя единият от съпрузите в крайно неблагоприятно положение или противоречат на основните начала на семейното законодателство.

Кога се сключва брачен договор?

Брачни договори се сключват в най-общият случай, когато съпрузите не желаят законът да диктува как да бъде разделено тяхното имущество при евентуален развод. Използват се при втори брак и наличие на деца и имущество от първия брак, с цел да бъде запазено имуществото за децата от първия брак. Но все повече нараства броя на брачните договори, сключени при първи брак, при хора, които не искат тяхното имущество, придобито преди брака да бъде загубено при развод.

Валидно ли е съглашението между партньори по фактическо съжителство след сключването на брак?

Това съглашение представлява договор между две пълнолетни физически лица, от различен или един и същ пол, с цел да се уреди тяхното съжителство. Тази постановка узаконява фактическото съжителство между партньори, които не са сключили брак, но живеят заедно. В повечето държави това съглашение е невалидно след сключването на брак и изисква сключване на брачен договор, заместващ всяко едно предишно съглашение.

Някои хора мислят, че брачните договори за недоверие в любовта на човека, с който ще сключим брак. Вярваме, че любовта ни е достатъчно силна и няма да съществуват пречки за да продължаваме да бъдем толкова щастливи, колкото сме и сега. А Вие как мислите!? Изразете своето мнение във форума.

  На горе